“Светът е една книга и тези, които не пътуват,

прочитат само първата страница от нея.“

St.Augustine

Едни от тях са били съвременници на бушуващите кръвопролитни войни, други на зората на човечеството, неми свидетели на битието на пещерните хора, а има и такива, които са били тук преди да се появят дори първите живи организми познати на науката...Те са стоели търпеливо, наблюдавайки какво се случва около тях. Запомняйки всичко, за да го предадат като знание на нас, тези, които от гледна точка на времето сме в най-неизгодна позиция. Свидетели, приели върху себе си доброволно белезите на времето, предоставящи ни ги щедро, за да почерпим от техният опит, да научим повече за миналото си, да се поучим от грешките допускани преди...а какво правим ние, за да им се отблагодарим? С лека ръка рушим паметниците на древната история с наглото самочувствие на господари на света. Не осъзнаваме, че от гледна точка на съществуване, сме една незначителна прашинка в окото на вселената, която ще бъде изхвърлена след време заради собствената си глупост и непригодност. Вместо да се стремим към симбиоза, ние драскаме със зъби и нокти в безумно състезание, кой колко ще погуби. Алчно, загубило способността си за трезва преценка, човечеството атакува последните останали горди свидетели на историята.Разбира се, винаги има и изключения,на тях се крепи крехката надежда, че хората ще проумеят простичките истини и ще станат по-отговорни към историята си.
Осъзнавайки нашата мимолетност, природата ни е дала велика дарба - мобилността. Ние имаме възможността, за краткото време с което разполагаме, също да се превърнем в свидетели на историята именно благодарение на дарбата да сме мобилни. Така факторите време, дистанция и зрително поле, могат да достигнат необходимия баланс, чрез който да приемем ролята, която ни е отредена. Да обикаляме света и да подреждаме късчетата от пъзела на общото ни съществувание - нашето и това на свидетелите.
Такова внушение се опитва да наложи и тази изложба, да ни подсети за тези преди нас, които ще останат дълго след като сме забравени, тези които трябва да пазим за бъдещите поколения, за да почерпят и те от опита на миналото. Искам да покажа, че те съществуват навсякъде около нас, а ние забързани в ежедневнието си забравяме за тях. Дори се съгласяваме да бъдат унищожени, в името на собственото ни еснафско удобство. Надвисналите скали в планински проход, вековни дървета - прекарали безброй лета и зими, морски вълни - нашепващи за огнени битки и спокойствието на красиви изгреви, манастири и крепости - средища на бурни събития и крехък човешки живот, живот попил за краткото време на съществуването си частица от общата история, за да стане на свой ред щрих от цялата картинa.

   

Серията картини, представена в настоящата изложба е инспирирана от магията на огъня. Още от откриването му, ние човеците сме привлечени неимоверно от неговата мощ и красота. Пламъците заемат своето място в религията и бита на прародителите ни, превръщат се в необходимост за съществуването им. Няколко хилядолетия по-късно, ние високо еволюиралите наследници на древните, все още треперим пред мощта на опустошителните пожари и протягаме смирено ръка, за да запалим свещ в храма.
Огънят живее свой живот, ражда се от мъничка искра проблеснала в мрака, весело играе между сухите съчки, издига снага и поглъща всичко наоколо, яростно се бори и накрая уморен се предава, за да заспи в изгаснала тлен. Като всяко живо същество и той проявява своя характер, в един момент огънят е приятел на човека, в следващия - див звяр, препускащ със скоростта на вятъра през поля и гори. Дори в пожара има магическа красота, страховита, караща ни да се молим за пощада, но силна и неподправена. На всеки се е случвало да стои загледан в пламъците, играещи в камината, без да може да откъсне поглед от тях, надявам се да успея да задържа погледа Ви по този магичен начин, поне за миг върху платната си. 

      

Настоящата изложба носи послание, към обикновените хора, тези, които в сивия монотонен ритъм на ежедневието, постепенно губят усета си за красота, ценностната им система рухва под натиска на проблемите и живота за тях се превръща в съществувание, силните емоции в безразличие...
„Идеята за тази изложба ме връхлетя спонтанно при едно от моите пътешествия из страната. Толкова красота събрана само в един, единствен ден! Защо да не я споделя с всички, които не са могли да и се насладят. Копнежа към пътуване и вроденото любопитство, са двете основи, на които се гради характера на всяко човешко същество! Понякога, за да се възроди този копнеж е достатъчен полъхът на вятъра в топъл августовски ден, шумът на морските вълни или аромата на природата след лятна буря. В съзнанието си създадох един красив ден, час по час картините се редяха пред очите ми до късно през нощта, а когато съня надделя се появи и последната картина, тази, която завърши цикъла, моите копнежи, страхове и надежди се завъртяха в цветен калейдоскоп – „Сънищата на художника”. Изложбата представя този прекрасен летен ден, многолик, мъничко необикновен, странно опасен, греховно изкусителен, апокалиптично красив, един от многото неоценени от нас. Цветно мънисто откъснало се от броеницата на живота, политнало към бездната на безличието, което успях да уловя с душата си и да претворя на платното! "
Посланието ми към всички посетители на изложбата е, да се стремят към повече цветни мъниста в живота, не позволявайте на ежедневието да ви обгърне в пелена от сива пепел, търсете красотата навсякъде и във всичко!

    

Всички картини включени в тази изложба са посветени изцяло на най-голямата ми любов в творчески аспект. Всеки от нас има своя дефиниция за водата определяща я правилно, макар и по коренно различен начин: Символ на живота, две молекули водород и една кислород, божествено огледало на природата, необходимост, начин на живот, извор на душевен мир ... моята дефиниция на водата е:
Живо отражение на човешките черти и емоции. Удивително красиво творение на природата, причина да съзерцаваме с наслада залеза или будещо смразяващ страх пред лицето на развилняла се морска буря, с кристална чистота или тъмен блясък, прорязана от слънчевите лъчи увлечени в дива игра или призрачно бледа в мъглив ден,, тя е силно свързана с нашето възприятие за света, в които живеем, въздейства ни по неповторим начин, кара ни да размишляваме, да тъгуваме, да се радваме, да бъдем такива каквито сме.
Представените творби, пресъздават част от душевите състояния на водата, така както аз съм ги видял. Всеки от сюжетите за мен носи силна емоция, както и творческо предизвикателство. Ще съм щастлив ако Вие почувствате картините по начина, по който ги изживях в ателието.